прелюбодействал си

Речник на българския език

1. прелюбодействал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействал си е производна форма на прелюбодействам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прелюбодействал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействал си е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прелюбодействал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействал си е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).