прелюбодействало е

Речник на българския език

1. прелюбодействало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелюбодействало е е производна форма на прелюбодействам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прелюбодействало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелюбодействало е е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прелюбодействало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелюбодействало е е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).