прелюбодействало

Речник на българския език

1. прелюбодействало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелюбодействало е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прелюбодействало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелюбодействало е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прелюбодействало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прелюбодействало е производна форма на прелюбодействам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прелюбодействало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прелюбодействало е производна форма на прелюбодействам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).