прелюбодействал

Речник на българския език

1. прелюбодействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействал е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелюбодействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействал е производна форма на прелюбодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прелюбодействал — мин. деят. св. прич. м. р.

прелюбодействал е производна форма на прелюбодействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прелюбодействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прелюбодействал е производна форма на прелюбодействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).