прелъстяло

Речник на българския език

1. прелъстяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелъстяло е производна форма на прелъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прелъстяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прелъстяло е производна форма на прелъстя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).