прелъстило

Речник на българския език

1. прелъстило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прелъстило е производна форма на прелъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прелъстило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прелъстило е производна форма на прелъстя (мин. деят. св. прич. ср. р.).