прелъстели

Речник на българския език

1. прелъстели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прелъстели е производна форма на прелъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прелъстели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прелъстели е производна форма на прелъстя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).