прелъгвал

Речник на българския език

1. прелъгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъгвал е производна форма на прелъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелъгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелъгвал е производна форма на прелъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прелъгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прелъгвал е производна форма на прелъгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прелъгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прелъгвал е производна форма на прелъгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).