прекъснел

Речник на българския език

1. прекъснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекъснел е производна форма на прекъсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекъснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прекъснел е производна форма на прекъсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).