прекъсвал

Речник на българския език

1. прекъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекъсвал е производна форма на прекъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекъсвал е производна форма на прекъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прекъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прекъсвал е производна форма на прекъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прекъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прекъсвал е производна форма на прекъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).