прекупила

Речник на българския език

1. прекупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прекупила е производна форма на прекупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прекупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прекупила е производна форма на прекупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).