прекопирало

Речник на българския език

1. прекопирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекопирало е производна форма на прекопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекопирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекопирало е производна форма на прекопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прекопирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прекопирало е производна форма на прекопирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прекопирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекопирало е производна форма на прекопирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).