преклонявал

Речник на българския език

1. преклонявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преклонявал е производна форма на преклонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преклонявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преклонявал е производна форма на преклонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преклонявал — мин. деят. св. прич. м. р.

преклонявал е производна форма на преклонявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преклонявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преклонявал е производна форма на преклонявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).