преклонил

Речник на българския език

1. преклонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преклонил е производна форма на преклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преклонил — мин. деят. св. прич. м. р.

преклонил е производна форма на преклоня (мин. деят. св. прич. м. р.).