прекиселил

Речник на българския език

1. прекиселил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекиселил е производна форма на прекиселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекиселил — мин. деят. св. прич. м. р.

прекиселил е производна форма на прекиселя (мин. деят. св. прич. м. р.).