прекипи

Речник на българския език

1. прекипи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прекипи е производна форма на прекипя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прекипи — повелително наклонение, ед. ч.

прекипи е производна форма на прекипя (повелително наклонение, ед. ч.).