прекачило

Речник на българския език

1. прекачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекачило е производна форма на прекача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прекачило е производна форма на прекача (мин. деят. св. прич. ср. р.).