прекачил

Речник на българския език

1. прекачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекачил е производна форма на прекача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекачил — мин. деят. св. прич. м. р.

прекачил е производна форма на прекача (мин. деят. св. прич. м. р.).