прекачало

Речник на българския език

1. прекачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прекачало е производна форма на прекача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прекачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прекачало е производна форма на прекача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).