прекатурил е

Речник на българския език

1. прекатурил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекатурил е е производна форма на прекатуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекатурил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекатурил е е производна форма на прекатуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).