прекатерили

Речник на българския език

1. прекатерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прекатерили е производна форма на прекатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прекатерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прекатерили е производна форма на прекатеря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).