прекатери

Речник на българския език

1. прекатери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прекатери е производна форма на прекатеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прекатери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прекатери е производна форма на прекатеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прекатери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прекатери е производна форма на прекатеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прекатери — повелително наклонение, ед. ч.

прекатери е производна форма на прекатеря (повелително наклонение, ед. ч.).