прекалил

Речник на българския език

1. прекалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекалил е производна форма на прекаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекалил — мин. деят. св. прич. м. р.

прекалил е производна форма на прекаля (мин. деят. св. прич. м. р.).