прекадил

Речник на българския език

1. прекадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекадил е производна форма на прекадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекадил — мин. деят. св. прич. м. р.

прекадил е производна форма на прекадя (мин. деят. св. прич. м. р.).