преиначило е

Речник на българския език

1. преиначило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преиначило е е производна форма на преинача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преиначило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преиначило е е производна форма на преинача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).