преименувало

Речник на българския език

1. преименувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преименувало е производна форма на преименувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преименувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преименувало е производна форма на преименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преименувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преименувало е производна форма на преименувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преименувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преименувало е производна форма на преименувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).