преименувала

Речник на българския език

1. преименувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преименувала е производна форма на преименувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преименувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преименувала е производна форма на преименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. преименувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

преименувала е производна форма на преименувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. преименувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

преименувала е производна форма на преименувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).