преименувал

Речник на българския език

1. преименувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преименувал е производна форма на преименувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преименувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преименувал е производна форма на преименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преименувал — мин. деят. св. прич. м. р.

преименувал е производна форма на преименувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преименувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преименувал е производна форма на преименувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).