преизпълнил

Речник на българския език

1. преизпълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преизпълнил е производна форма на преизпълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преизпълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

преизпълнил е производна форма на преизпълня (мин. деят. св. прич. м. р.).