преизпълнело

Речник на българския език

1. преизпълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преизпълнело е производна форма на преизпълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преизпълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преизпълнело е производна форма на преизпълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).