преизградило

Речник на българския език

1. преизградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преизградило е производна форма на преизградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преизградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преизградило е производна форма на преизградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).