преизградил

Речник на българския език

1. преизградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преизградил е производна форма на преизградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преизградил — мин. деят. св. прич. м. р.

преизградил е производна форма на преизградя (мин. деят. св. прич. м. р.).