презрамчило

Речник на българския език

1. презрамчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

презрамчило е производна форма на презрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. презрамчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

презрамчило е производна форма на презрамча (мин. деят. св. прич. ср. р.).