презобили

Речник на българския език

1. презобили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

презобили е производна форма на презобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. презобили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

презобили е производна форма на презобя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).