презобила

Речник на българския език

1. презобила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

презобила е производна форма на презобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. презобила — мин. деят. св. прич. ж. р.

презобила е производна форма на презобя (мин. деят. св. прич. ж. р.).