презобвала

Речник на българския език

1. презобвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

презобвала е производна форма на презобвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. презобвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

презобвала е производна форма на презобвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. презобвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

презобвала е производна форма на презобвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. презобвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

презобвала е производна форма на презобвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).