презобвал

Речник на българския език

1. презобвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презобвал е производна форма на презобвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. презобвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презобвал е производна форма на презобвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. презобвал — мин. деят. св. прич. м. р.

презобвал е производна форма на презобвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. презобвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

презобвал е производна форма на презобвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).