презирали

Речник на българския език

1. презирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

презирали е производна форма на презирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. презирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

презирали е производна форма на презирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. презирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

презирали е производна форма на презирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. презирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

презирали е производна форма на презирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).