презира

Речник на българския език

1. презира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

презира е производна форма на презирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. презира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

презира е производна форма на презирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. презира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

презира е производна форма на презирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).