презимувал съм

Речник на българския език

1. презимувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

презимувал съм е производна форма на презимувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. презимувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

презимувал съм е производна форма на презимувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. презимувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

презимувал съм е производна форма на презимувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).