презимувал си

Речник на българския език

1. презимувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

презимувал си е производна форма на презимувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. презимувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

презимувал си е производна форма на презимувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. презимувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

презимувал си е производна форма на презимувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).