презимувал е

Речник на българския език

1. презимувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презимувал е е производна форма на презимувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. презимувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презимувал е е производна форма на презимувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. презимувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презимувал е е производна форма на презимувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).