презимувало

Речник на българския език

1. презимувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

презимувало е производна форма на презимувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. презимувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

презимувало е производна форма на презимувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. презимувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

презимувало е производна форма на презимувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. презимувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

презимувало е производна форма на презимувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).