презимувал

Речник на българския език

1. презимувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презимувал е производна форма на презимувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. презимувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

презимувал е производна форма на презимувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. презимувал — мин. деят. св. прич. м. р.

презимувал е производна форма на презимувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. презимувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

презимувал е производна форма на презимувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).