прежурил съм

Речник на българския език

1. прежурил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прежурил съм е производна форма на прежуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прежурил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прежурил съм е производна форма на прежуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).