прежилил е

Речник на българския език

1. прежилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прежилил е е производна форма на прежиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прежилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прежилил е е производна форма на прежиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).