прежилило

Речник на българския език

1. прежилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прежилило е производна форма на прежиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прежилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прежилило е производна форма на прежиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).