прежилила

Речник на българския език

1. прежилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прежилила е производна форма на прежиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прежилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прежилила е производна форма на прежиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).