предъвчете

Речник на българския език

1. предъвчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

предъвчете е производна форма на предъвча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. предъвчете — повелително наклонение, мн. ч.

предъвчете е производна форма на предъвча (повелително наклонение, мн. ч.).