предъвчело

Речник на българския език

1. предъвчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

предъвчело е производна форма на предъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. предъвчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

предъвчело е производна форма на предъвча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).